Децата имат право да пътуват. Това право може да бъде ограничено само в изключителни случаи.

Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България „всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели“, като според чл. 35, ал. 1, изр. 2 от КРБ „това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани“. Правото на свободно движение в рамките на държавите – членки на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 от Договора за Европейски съюз.

Според нас, по-често международни отвличания на деца от родител се случват при двойките, които са от различна националност.

  1. Уреждане на въпросите относно родителските права, които включват и къде ще живее детето, за да е ясно къде е обичайното му местопребиваване.

Съгласно българския закон – Незаконно е извеждането на дете с обичайно местопребиваване в Република България, извършено в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения, придобити по силата на решение, на закона или на споразумение.

В Кодекс на шенгенските граници /Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите/ е изрично посочено

Чл. 6, ал. 1 – Граничните служители обръщат специално внимание на непълнолетни лица, независимо дали пътуват със или без придружители.

чл. 6, ал. 2  – В случай на непълнолетни лица с придружител граничните служители проверяват дали лицата, придружаващи непълнолетното лице, имат родителски права, особено когато непълнолетните се придружават само от едно възрастно лице и съществуват сериозни основания да се предполага, че те могат да са незаконно отстранени от попечителството на лицето/ата, което/ито законно упражнява/т родителски права над тях. В последния случай граничните служители извършват допълнително разследване за установяване на всякаква непоследователност или противоречия в предоставената информация.

Чл. 6, ал.3 – В случай на непълнолетни лица, които пътуват без придружител, граничните служители обезпечават чрез цялостна проверка на пътните и подкрепящите документи, че непълнолетното лице не напуска територията против волята на лицето/ата, което/ито има/т родителски права над него.

 2. Родителят да не се съгласява да се издаде паспорт на детето му.

  • Трябва да се внимава в случаите, при които децата имат повече от едно гражданство – следователно повече от едни паспорт!

 3. Да поиска от Съда да бъде наложена забрана за пътуване на детето му в чужбина

  • При конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от родител, настойник, попечител или роднина;
  • Съдът обявява решението си в 14-дневен срок от образуването на делото според Семейния кодекс и може да се иска предварително изпълнение на решението;
  • забраната за напускане на страната може да е за срок до една година.
  1. В случай, че не знае къде е детето му и има притеснения, че детето е отвлечено – незабавно да сезира компетентните органи.
  2. Да започне процедура по ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ за гражданските аспекти на международното отвличане на деца за връщане на детето
  • В случай, че установи местонахождението на детето;
  • Молбата е желателно да се подаде в едногодишен срок от датата на незаконното прехвърляне или задържане на детето на територията на друга държава;
  • Молбата може да се подаде от единия родител директно в Съда, на територията на която е детето или чрез Централния орган на държавата, в която е детето;
  • Според Хагската Конвенция, Съдът трябва да постанови решението си в 6 седмичен срок.