В нашата практика, сме съдействали на много лица, за да променят имената си:
- И собственото име /дадено от родителите на лицето при раждането/;
- И фамилното име /напр. имахме клиент, който желаеше да промени фамилното си име – при съставяне на акта му за раждане, беше вписано фамилното име на баща му, но той беше отгледан от родителите на майка си и желаеше да носи фамилното име на майка си и Съдът допусна промяната/.
Случва се и лица, които са придобили българско гражданство, или които са възстановили българското си гражданство да поискат промяна на имената им, така че имената им, например съгласно документите за самоличност /паспорт, лична карта / в Република България да съответстват на имената им съгласно документите за самоличност и както са известни в обществото в чужбина.
Причините, поради които се иска промяна на имената са различни.
Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице. Служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите физически лица.
Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право. Уредено е с императивни правни норми.
Според чл. 9, ал. 1 от ЗГР името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име.
Законът допуска обаче името да бъде променяно. Само по изключение – когато са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗГР – промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Никъде в закона не са посочени какви обстоятелства следва да се преценяват като „важни“, за да са основание за промяна на името.
В Решение № 434 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 712/2009 г. на ВКС, IV г.о. е изрично посочено, че значимостта на важните обстоятелства по смисъла на цитираната законова разпоредба, налагащи промяна на имената следва да се преценява конкретно, в контекста на всеки отделен случай. Според Решение № 507 от 22.10.2010 г. по гр. д.№ 227/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о, „важни обстоятелства“ са тези, които са лично и обществено значими.
В своята практика Европейският съд по правата на човека приема, че проблемите на промяна на собственото и фамилното име на лицата попадат в приложното поле на чл. 8 от ЕКПЧ, тъй като имената на хората касаят личния и семейния им живот.
ЕКПЧ приема, че ако задължителната смяна на име се разглежда чисто и просто като намеса в личния живот на гражданина, то същото не се отнася еднозначно до недопускането лицето да приеме ново име. Чл. 8 ЕКПЧ може да породи в допълнение позитивни задължения, присъщи на ефективното зачитане на личния живот, макар и границата между позитивните и негативните задължения, присъщи на ефективното „зачитане“ на личния живот; макар и границата между позитивните и негативните задължения на държавата по чл. 8 да не подлежи на точно дефиниране, то приложимите принципи все пак остават съпоставими. И в двата случая трябва да се отчита точният баланс между конкретните интереси на гражданина и обществото като цяло.
Статията има информативен характер