В края на 2017г. с нас се свърза лице, живеещо във Великобритания, което твърдеше, че е баща на дете, което е родено във Великобритания и детето е неправомерно изведено от Великобритания, но не е вписан в акта за раждане на детето като баща, а като майка е вписана жена, която не е родила детето /която ще наричаме ТЯ/.Въпреки че след като бащата е подал документи за установяване на бащинството му относно детето във Великобритания, компетентните органи са взели документите на ТЯ, за да не може да напусне държавата – ТЯ заедно с детето напуска Великобритания и идва в България. Въз основа на първоначално издадения акт за раждане във Великобритания, тя изважда акт на детето и в България.

Бащата подава документи за припознаване на детето си и в България, за да докаже, че е баща на детето си, но ТЯ заявява, че това не е истина и започват дела. Междувременно, ТЯ отвежда детето към Гърция. Има информация, че са стигнали и до Италия .

Във Великобритания делата продължават и клиентът ни е признат за баща на детето си и е добавен като баща в акта за раждане, а впоследствие в акта е вписана като майка жената, родила детето, като първоначално издадения при раждането на детето акт за раждане е обезсилен.

При поредното сезиране на компетентните органи в България, установихме, че ТЯ се е върнала в България и се е омъжила за бившия си съпруг. Нямаше данни детето да е в България, но се оказа че и то се е прибрало./естествено разбрахме как/

Междувременно, бившият/настоящ съпруг на ТЯ беше подал документи за осиновяване на детето на клиента ми пред Съд, в различно от населеното място, където му е адресът. Социалният доклад по осиновяването, в който е трябвало да се отразят условията, в които ще се гледа осиновяваното дете пък е изготвен за къща, която се твърди, че е собственост на осиновителя, а в последствие се оказа, че той дори не е регистриран, че живее там … но са регистрирани, че живеят много други хора.

По делото за осиновяване се искаше и промяна на имената на детето. /вероятно за да се скрие самоличността му/

Междувременно, в България беше издаден нов акт за раждане, въз основа на Английския акт, в който клиентът ми е добавен като баща на детето си, но жената, която не е родила детето – все още беше записана като майка.

Оказа се, че делото по осиновяване и Решението по дело за допускане на осиновяване са излезли няколко дни по-рано. Решението беше обжалвано , но Въззивният съд потвърди осиновяването, като не призна решенията на английския съд и това, че клиентът ни е баща на собственото си дете.

Няколко дни преди заседанието по делото за осиновяване пред Въззивния Съд, ТЯ се появи в едно телевизионно предаване, изнесе информация, която не отговаряше на реалната/с което вероятно настрои Обществото срещу него/

ТЯ излезе и с интервю за местен вестник…

Но бащата продължаваше да се бори да спази дъщеря си.

Бяхме сезирали Прокуратурата на Република България относно случващото се. По една от преписките, беше изготвена ДНК експертиза, която окончателно потвърди, че клиентът ни е баща на детето, а ТЯ не Му е никаква.

Въпреки, че е никаква на детето – нито го е родила, нито го е осиновила – ТЯ беше дала съгласие за осиновяването на чуждо дете?!?!

Започнахме дело за прекратяване на осиновяването поради липса на съгласие на бащата.

ТЯ имаше издадена Европейска заповед за арест и …… забрана за напускане на територията на Република България.

ТЯ обаче напусна България заедно с детето и отиде в Канада.

И първа инстанция , и Втора потвърдиха прекратяването на осиновяването.

Из Определение на ВКС, с което не се допуска касационно обжалване:

  • Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че влязлото в сила решение на съда във Великобритания, съгласно което детето Х. произхожда биологически от ищеца Х, обвързва българския съд, тъй като чуждестранният съд е бил международно компетентен да разгледа правния спор. Не са налице и уредените в чл. 117 КМЧП пречки за признаване действието на решението в Република България. След като Х е биологичен баща на детето, липсата на съгласие от негова страна представлява основание за прекратяване поради унищожаемост на допуснатото пълно осиновяване на детето
  • компетентността на българския съд по делата за произход не е изключителна, тъй като не е изрично предвидена такава изключителна компетентност/чл.22 от КМЧП/

Издаден е акт за раждане на детето с истинските родители – клиентът ми като баща, и жената, която го е родила като майка.

ТЯ вече не фигурира в документите на детето.

След всички тези решения, Компетентните органи действаха много бързо и ТОЙ успя да си вземе детето. Благодарение на голямата любов към детето си, ТОЙ не се спря пред нищо и ТОЙ СПАСИ ДЪЩЕРЯ СИ. ТОЙ Е ЗАЕДНО С ДЪЩЕРЯ СИ.

В разрешаването на този уникален казус участваха достатъчно специалисти.

Радваме се, че и ние допринесохме с нашия опит и практика за успешното му разрешаване.