С Договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане  /нар. по-долу накратко „Договорът “/, едно  лице – „Прехвърлител“– собственик на недвижим имот – напр. апартамент, къща, земеделска земя, прехвърля собствеността на имота си на друго лице – „Приобретател“, което се задължава да се грижи за Прехвърлителя  и да му дава издръжка обикновено до края на живота му. Правото на собственост върху недвижимия имот, може да се прехвърли на две или повече лица, както и на трето лице, което посочи Приобретателят, и което ще се ползва от договора.

 Съдържанието на насрещните права и задължения на Прехвърлителя и Приобретателя по Договора не са определени в закона. Договорът спада към категорията на т.нар. „ненаименовани“, така че страните са свободни сами да определят съдържанието му, стига то да не противоречи на закона и добрите нрави.

 Договорът е възмезден и алеаторен, тъй като Приобретателят получава собствеността на недвижим имот, с прехвърлянето на недвижимия имот, а Прехвърлителят се очаква да получава издръжка и грижи от Приобретателя в бъдеще, обикновено до края на живота си.

Договорът се сключва с оглед личността на страните по него – както на Прехвърлителя, който прехвърля имота си, така и на Приобретателя, който се задължава да предоставя грижи и издръжка на Прехвърлителя.

Единственото задължение на Прехвърлителя е да прехвърли собствеността на имота си, по начин определен в закона – договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, за да е действителен. Задължението на Приобретателя е да дава на Прехвърлителя издръжка в натура и да извърши нещо за него – да го гледа.

Съгласно трайната съдебна практика задължението на Приобретателя по Договора е неделимо както по своята природа така и по намерението на страните. То трябва да се изпълнява цялостно, общо, едновременно и ежедневно в размера, съответстващ на вида и обема на дължимите грижи. Недопустимо е задължението да се дели на периоди. Задължението по договор за издръжка и гледане трябва да бъде изпълнявано точно по вид, обем и качество. По своята същност и характер то не търпи забава. Отказът на Прехвърлителя да получи парични суми вместо уговорените грижи в натура, не го поставя в забава, щом той не е създавал пречки да се престира уговореното. При неизправност на Приобретателя, Прехвърлителят има право да поиска трансформация на задължението в натура с парично, но не и Приобретателят.

         Основен принцип на облигационното право на Република България е изпълнението на поетите по договор задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на договора. За това, ако Приобретателят не изпълнява задълженията си – не гледа и не издържа Прехвърлителя, Прехвърлителят има право да поиска разваляне на договора от компетентния съд по местонахождението на имота.

Съгласно трайната съдебна практика, в тежест на Приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже, какво е изпълнил по договора. Прехвърлителят не е длъжен да посочва, в какво се състои неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи. Ако приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение.

Развалянето на договор за издръжка и гледане има обратно действие, защото при развалянето настъпва ново правно положение, което задължава страните да върнат това, което са си разменили.

Статията има информативен характер и не е изчерпателна, тя не представлява правен съвет или становище.