Упражняване на родителски права. Признаване и изпълнение на територията на Република България на съдебно решение, относно родителската отговорност, постановено в друга държава – членка на ЕС

Съгласно българското законодателство родителите имат равни права и задължения по отношение на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са в брак. Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Упражняването на родителските права и задължения се извършва по взаимно съгласие на родителите.

Има особености обаче в случаите когато родителите не живеят заедно. Тогава те трябва да решат следните въпроси:

  • Къде да живее детето /при кой от двамата родители/?
  • Кой от двамата родители ще упражнява родителските права?
  • Какъв ще е режимът на личните отношения между детето и родителят, който не упражнява родителски права /кога ще се виждат/?
  • Какъв ще е размерът на издръжката, който родителят неупражняващ родителски права следва да заплаща на детето си?

В случай, че родителите постигнат съгласие по горните въпроси, те имат възможност да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Ако не постигнат съгласие обаче – спорът се решава от съда.

Съгласно трайната съдебна практика на Република България, мерките, с които се уреждат личните отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, винаги следва да са конкретни и да улесняват правилните отношения на детето и с двамата родители. Те трябва да обезпечават колкото е възможно по – широк контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права, освен ако поведението му не поставя детето в опасност. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в негов интерес, а не във вреда. Контактите на детето, с който и да е от родителите му не могат да се ограничават  от здравословни причини , промени в начина на живот на детето /тръгване на детска градина или училище и пр./, а само от причини ,свързани с неизпълнение на родителските задължения от страна на някой от родителите .

Съдебното решение за предоставяне упражнението на родителските права спрямо детето на единия родител следва да се основава на интересите на детето, като се вземат предвид следните обстоятелства: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

При съществено изменение на обстоятелствата, което засяга ефективността на избраните мерки относно упражняването на родителските права, всеки от родителите може да поиска от съда изменение на постановените по-рано мерки  и да постанови нови мерки съобразно с изменените обстоятелства.

Признаване и изпълнение на територията на Република България на съдебно решение, относно упражняването на родителски права, постановено в друга държава – членка на ЕС  /т.нар. екзекватура на съдебно решение/

В случай, че родител е водил дело относно упражняването на родителски права/ родителска отговорност спрямо детето си, пред съда на друга държава – членка на ЕС, не е необходимо да води отново дело със същия предмет на територията на Република България, а само да поиска признаването и изпълнението му на територията на Република България.

Съгласно българското законодателство Съдебните решения в обхвата на чл. 21.2 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент /ЕО/ № 1347/2000 се признават от компетентните органи по регистрацията.

Родителят, който разполага със съдебно решение, постановено в друга държава – членка на ЕС, може да подаде молба за допускане на изпълнението на съдебното решение, до съответния окръжен съд. Съдът разглежда молбата в закрито заседание и се произнася с Разпореждане въз основа на препис от чуждестранното съдебно решение, заверен от постановилия го съд, и удостоверение по чл.39 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Разпореждането подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.

Статията има информативен характер и не е изчерпателна, тя не представлява правен съвет или становище.